Snow in Amsterdam

I find myself missing the heavy winters of my hometown. Yesterday we were lucky enough to see Amsterdam covered with a thin layer of snow, looking like a glazed dessert 🙂

It melted away as quickly as it came and the birds are back to singing as if spring is just around the corner, so I thought I’d share with you a poem I found yesterday and loved.

The Dipper  
 BY KATHLEEN JAMIE

 It was winter, near freezing,
 I'd walked through a forest of firs
 when I saw issue out of the waterfall
 a solitary bird.

 It lit on a damp rock,
 and, as water swept stupidly on,
 wrung from its own throat
 supple, undammable song.

 It isn't mine to give.
 I can't coax this bird to my hand
 that knows the depth of the river
 yet sings of it on land.

Keep warm & stay safe.

 

Защо нов блог през 2021? / Why a new blog in 2021?


2020 was a year of gratitude and humility. I was in France during the first lockdown, finishing both school and my first manuscript, and managed the stress through baking in between writing final papers. I noticed a new awareness growing, an appreciation of my health, my family, my friends. It just so happened that we had a beautiful spring this year, and despite only being allowed out for one hour with a permission slip (the infamous attestation) to walk our dog or do groceries, we managed to get the best out of it. The vivid colors, the aroma of the blooming wisteria, and the absence of cars and people was somewhat surreal.

2020 бе изпълнена с благодарност и смирение. Първата карантина ме завари във Франция, приключваща с университета и първия си ръкопис, а със стреса се справих с печене между последните курсови работи. Забелязах в себе си покълването на нова осъзнатост – благодарност за здравето ми, семейството, приятелите. Така се случи, че пролетта беше прекрасна тази година и въпреки че можехме да излизаме само за час с разрешително (добре известната френска attestation), колкото да разходим кучето или да напазаруваме, успяхме да оползотворим времето максимално. Ярките цветове, ароматът на цъфналите глицинии и отсъствието на коли и хора беше нереално.

Карантинна галерия. / Quarantine gallery.

The other thing which marked my year was the apprehension of noise: the more we were locked inside, it seemed, the louder we got, and what some branded at the beginning as a time for contemplation quickly turned into an opinion competition.

I remember having a conversation with my editor-in-chief An – at the time when the pandemic was the media buzzword – on how we were to separate what was useful to our readers and would age well from the chaff. Needless to say, with a topic we knew little to nothing about, and the scientific debate on which was broadcasted hourly, it was not an easy decision.

I believe this was the key social phenomenon for me this year: not people coming together, but yelling at one another. This prompted me to quiet down, or at least try to do so progressively. Recently Bulgarian writer Kapka Kassabova said in an interview something similar to us having an excess of opinions, that opinions are cheap, easy. Depth and expertise is difficult. I’ve never felt this to ring more true.

Друг фактор, който повлия на годината ми, беше осъзнаването относно шума, който ни заобикаля: колкото по-дълго стояхме затворени, струва ми се, толкова по-шумни станахме и онова, което в началото някои считаха като време за размишление, бързо се превърна в състезание по даване на мнение.

Спомням си един разговор с главната ми редакторка Ан, когато всички медии говореха за пандемията, а ние се чудехме как да отделим полезното за читателя, което ще остарее добре, от плявата. Разбира се, решението не беше лесно с тема, за която не знаехме почти нищо и около която научният дебат се предаваше на живо час по час.

Мисля, че това бе ключов социален феномен за мен тази година: не обединяването на хората, а крещенето помежду ни. Това провокира нужда да замълча или поне да се опитам да го правя прогресивно. Наскоро писателката Капка Касабова каза в свое интервю нещо от рода на това, че има свръхпроизводство на мнения, че мнението е евтино и лесно. Дълбочината и експертността са трудни. Никога не съм била по-съгласна.

 


А дали няма у мене някоя частица от Чичикова?

из „Мъртви души“ на Гогол, издание от 1950 г. с прекрасни рисунки, отвлечено от бабината библиотека.

 

I couldn’t find the official English translation of Gogol’s Dead Souls quote, shown in this wonderfully illustrated 1950 edition from my grandmother’s library. Nabokov would probably say the translation was bad anyway, so here we go, a horrible attempt: “What if there is some part of Chichikov in me?”


I bought this domain almost two years ago and never found the time to work on the website (or thought I had much to put on it). Recently I made the decision to stop posting as frequently and be as active on social media as I used to be. But I still miss sharing what I read, see, and think with the many wonderful people who are interested enough to read it and with whom I love to refaire le monde, as the French call their long conversations over a glass of coffee or wine: to remake the world over a cup of tea. I love this idea, for I believe that words, when calibrated and chosen with care, are what moves us forward as humans.

We live in strange, contextless times. I feel the endless stream of ever-shorter blurts – whether tweets, stories, or old school Facebook posts – places our thoughts in an environment of immediacy with a short expiration date. We barely remember what we were outraged about last year and yet every day we feel that the end of the world is looming on the horizon. We react to headlines and remain numb to the essential, because it takes too long for us to digest.

Even though I am happier than ever that I no longer do New Year’s resolutions (every day is a chance to change and build a new habit – no better time than the present!), this is what I want to do in 2021: pay more attention to what I say and how I say it, share content which will be of use not only today, but tomorrow as well, and connect in a meaningful way.

I will try to do this here, whenever there is time and something to say. In the meantime, please reach out, whatever the purpose (even to tell me I made a typo or, God forbid, a spelling error 🙂 Work tips, reading and writing, appreciation of your everyday life – I enjoy reading you and talking to you, as in sharing with others I find the path towards myself.

See you soon. And welcome.

Купих домейна преди почти две години и така и не намерих време да работя над сайта (и не вярвах, че имам кой знае какво да сложа вътре). Наскоро взех решение да не поствам толкова често и да намаля активността си в социалните мрежи. Но ми липсва да споделям нещата, които чета, виждам и мисля с многото прекрасни хора, които се интересуват достатъчно, че да четат и с които обожавам да refaire le monde, както французите наричат дългите си разговори с чаша кафе или вино: да пренаредим света над чаша чай. Обожавам тази идея, вярвам, че когато думите са премерени и подбрани с грижа, именно те спомагат да пораснем като личности.

Живеем в странни времена без контекст. Имам чувството, че безкрайният поток от все по-кратки избъбряния – туитове, сторита, или дори старомодните Фейсбук постове – поставя мислите ни в среда на внезапност с кратък срок на годност. Едва помним за какво сме се гневили миналата година и въпреки това ежедневно се чувстваме все едно краят на света приближава на хоризонта. Реагираме на заглавия и сме претръпнали към същественото, тъй като то отнема твърде много време за смилане.

Макар че съм по-щастлива от всякога, че вече не си поставям новогодишни цели (всеки ден е шанс за промяна и изграждане на нови навици – няма по-добър момент от настоящия!), ето какво искам да направя през 2021: да внимавам повече какво и как казвам, да споделям съдържание, което ще е полезно не само днес, но и утре, както и по-дълбока връзка с хората.

Именно това ще се постарая да направя тук, когато има време и нещо за казване. Междувременно моля ви, пишете ми, независимо по каква тема (дори само за да ми кажете, че съм направила грешка, не дай си Боже правописна 🙂 Дали на работна тема, или нещо за четене и писане, или нещо ежедневно – обичам да се четем и разговаряме, тъй като в споделянето с другите откривам пътя към себе си.

Доскоро. И добре дошли.

 

Dutch fog as a metaphor for 2021: Who knows what lies ahead? / Нидерландска мъгла като метафора за 2021: Кой знае какво има да се случва?

Photo / Заглавна снимка:
On New Year’s doorstep. Taken somewhere in The Netherlands on January 2nd. / На прага на новата година. Кадър от някъде из Нидерландия, 2 януари.