Обществото на конспирациите и театърът на сенките

В рамките на по-малко от ден проведох два разговора, съвсем случайно.


Първи разговор с колега, който ми разказва, че уж най-престижният университет в България спира нечия докторантура за период от шест години след публикация на неудобна книга. И спира научни публикации, защото не угаждат на конюктурата. Звучи като шпионски филм, отговарям му. Не знам какво друго да кажа.


Втори разговор: млад режисьор е отчаян от поредното деликатно резване от страна на т.нар. културни институции.

Резването е битово, банално – съобщаване на срок, три дни преди изтичането на срока, след което отхвърляне на проекта поради… пропуски в изготвянето му. Печелят проекти, които имат определени известни имена зад себе си. В този дух наскоро гледах в социалните мрежи, че творци са принудени да кандидатстват в ограничен период за определено финансиране, защото така им е съобщено. Младият творец казва: „Писна ми, не мога повече, ще емигрирам. Когато попитах на кого да се оплача ми казаха да си мълча, защото следващия път ще ни резнат само по имената.“


Такива разкази вече ми звучат като приказка. Не мога да се поставя в такава ситуация, нито да си я представя, защото не я живея. Не, че няма проблеми и абсурди – просто са изключението, не правилото. Обаче давам си сметка, че средата ни наистина е една голяма конспирация от връзки, зависимости, подшушвания, тънки резвания, позоваване на авторитети, подмазване и мълчание в правилните моменти.

И затова, явно, когато голям писател или голям филм успее навън, първата ни мисъл веднага е да търсим същите връзки, зависимости, подшушвания, тънки резвания, позоваване на авторитети, подмазване и мълчание в правилните моменти. Ние просто друго не можем да си представим.

И това незадължително е плод на глупост, а на среда, защото въпреки всичко сме интелигентни хора, за които оцеляването и адаптацията са се превърнали в опасна дрога и са приведени до крайност. Оцеляване и адаптация за сметка на всичко останало. Включително на обществото, в което живеем. Общество, в което световният заговор е общото между ваксините, големите литературни и кино награди, и дъното на Европа, ако щете. Заговорът е причина за всеки неуспех, страх, гняв.

Заговорът, видяхме наскоро, потулва скандали в една академична среда, която в по-голямата си част не произвежда наука, а титли и имена – още авторитети, на които да се позоваваме. От кого искаме да вярва в наука?

Заговорът от години пише по медии и хвърля кал по всеки поне малко неудобен. От кого искаме да вярва на журналисти?

Заговорът от години разпределя порции и фалира банки. От кого искаме да вярва в институции?

В „Държавата“ на Платон има една пещера, обитавана от затворници, които са оковани от раждането си с лице към стената. Светлината е зад гърбовете на затворниците и преминаващите хора и тела хвърлят сенки, звуците на живота ехтят в пещерата. Ако някой от затворниците бъде освободен, казва в диалозите Сократ, и му бъде позволено да се обърне, то той със сигурност не би повярвал на реалността и винаги би възприемал сенките за истинското ѝ проявление.

И така, в нашия театър на сенките заговорничим, резваме се взаимно, подшушваме си, зависим един от друг, позоваваме се на авторитети, подмазваме се и мълчим в правилните моменти.

И сме сигурни, че другите правят същото – няма нужда да се обръщаме към светлината, ние знаем.

Така, както знаем и за световния заговор срещу България. И за всичко останало, разбира се.

Знаем. Докато някой не поиска от нас да го кажем на висок глас, да представим аргументите, да докажем какво и защо. Защото никой не иска да говори – няма как да е сигурен, че всъщност не е правилният момент да се мълчи.

А и да говориш би означавало да поемеш отговорност, да преминеш от емоцията в разума. Да спреш да се жалваш, че никой не те слуша и те потиска. Да се бориш за думите си и за нещо по-голямо от самия теб. Подшушването и помрънкването, както и статусът на вечна жертва на обстоятелствата, трябва да признаем, са по-лесни и приятни.

Изображение: Plato’s allegory of the cave by Jan Saenredam, according to Cornelis van Haarlem, 1604, Albertina, Vienna, Public Domain

Leave a Comment

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s