Пропуснахме най-важната ваксина

През изминалите месеци, след като се ваксинирах, се върнах към нормалния живот. Ходих на работа и общувах с много хора от най-различни щати, без маска. Ходих на ресторант, музей, разхождах се сред големи тълпи – сравнително спокойна.

Но понеже група, определяща себе си като безстрашни хора, които не се плашат от вирус – но, забележете, не спират да говорят с тревога за „световния елит”, за „отровната ваксина и „голямото заключване” – продължават да боледуват все по-масово, американският Център за превенция и контрол на заболяванията препоръча, отново, носенето на маски на закрито.

От поне 150 години знаем как се разпространяват болести, какво работи и какво – не. Заради масовото ваксиниране днес сме забравили заболявания, които са причинявали ужасяващи пандемии. Благодарение на хигиената и медицината, населението е нараснало главоломно през последните 200 г.

Този прогрес, между другото, е навсякъде около нас – например в Париж на архитектът Осман (на характерният облик на този Париж се възхищаваме днес), където широките булеварди, преустроени пазари и канализация слагат край на ужасната мизерия, с която градът е известен в не един художествен роман, камо ли в историческите извори. Малко преди реновациите на града да започнат, през 1832 г. епидемия от холера убива хиляди.

Привилегията да откажеш ваксина и да отричаш заболяване е привилегия на модерните времена. Имаме я благодарение на същия прогрес, който отхвърляме. Макар че, забележете, антивакс наратива не отхвърля науката, а си я присвоява със свои учени, същия научен речник и похвати, които легитимират измислицата – което, разбира се, е иронично и щеше да е смешно в други времена.

Антивакс движението е органично в Щатите и изнесено навън, а за съществуването му тук си има легитимни причини, сред които обсебването на здравния сектор от безскрупулна алчност. Препоръчвам този филм по темата. Както всяка радикална реакция, и тази е в отговор на реално съществуващи проблеми, решенията за които обаче в този вид са напълно неадекватни.

Ако не друго, досега коронавирусът трябва поне да ви е убедил, че сме в информационна война – превземаме не градове, а факти, бием се за границите между реалността и фикцията. И, разбира се, някои експлоатират сложните тенденции като антивакс движението за свои цели – само вижте какво прави Русия.

Във войната за истината думите са оръжие. Във войната за истината елементарната логика се свежда до абсурд и се размива до видиотяване. Например същите хора, които чакаха стаден имунитет, днес порицават ваксинираните и ги питат какъв им е проблема – нали те са ваксинирани и са добре, защо трябва всички да се ваксинират? Във войната за истината забравяме, че живеем в общество, в което всички сме свързани. И това е само един пример.

Същите хора ще ви кажат, че те са свободно мислещи, докато повтарят нечии чужди думи, спуснати под формата на лесносмилаеми видеа и картинки – най-лесният медиум за комуникация. Макар да отхвърлят числата, те ви замерват със свои числа; макар да отхвърлят научната общност, те цитират своите учени. Поставяйки наравно по-малко от 1% от научната преценка с 99% от консенсуса, те твърдят, че това ги прави опозиция. И всичко това, разбира се, подплатено със самочувствието на онлайн средата.

Можем да обсъждаме абсурдите до безкрай, но истината е, че науката е категорична: веднъж придобито, определено вярване е почти невъзможно за изкореняване, дори с мощния арсенал на професионалист в сферата на комуникациите. Това е силата – и слабостта – на човешкия ум.

Разбира се, народната мъдрост знае това чудесно. Спомняте ли си руската приказка за мъжа, който се обръснал, но жена му рекла, че се остригал, и двамата се скарали толкова жестоко, че той решил да я удави? Дори давеща се, обаче, жената протегнала ръка над водата и само двата ѝ пръста, които правели движение като ножица, останали до смъртта ѝ. Стригана е брадата, стригана е.

Photo by Patrick Fore on Unsplash

Всъщност в цялата лудост на настоящият момент има нещо положително. Макар подмятането на думи като „човешки права“, „демокрация“ и подобни да е безумно в този контекст, то показва, че хората са се научили да ценят свободата си и да се уповават на по-висши ценности, дори когато те са криворазбрани.

И така, пандемията ни показа тоталният колапс на обществения договор, образователните и здравните ни системи, способността да водим разговор изобщо. За уж елементарни неща – че животът в общество означава и задължения. Че ако кихнеш в нечие лице без преграда – ами, просто не е хигиенично.

Пандемията ни показа уязвимостта на информационната ера и уби оптимизма. Даването на неограничен достъп до информация не води до освобождаване и демократизация, защото когато нямаме инструментите да боравим с една материя, често ставаме роб на глупостта и злонамерени сили. На хаоса.

Никога не бива да се изпада в детерминизъм. Хората са най-сложната система и неслучайно социалните науки трудно достигат до точните изводи на физиката и биологията. Но направете си един експеримент и сравнете карти на Щатите, където има най-ниски нива на образователни достижения, на качество на живот изобщо, с карта на местата, където в момента има най-силен ваксинален скептицизъм. Направете същото с Европа и вижте как скоростта на ваксиниране, на грижа за населението, върви по границите на Желязната завеса.

И тук мисля нещо, което може би ще изненада много: няма смисъл да убеждаваме никого, защото кризата вече се е случила – преди десет, двайсет, трийсет години.

Кризата се е случила, когато сме извръщали очи и сме си казали – какво като мнозинството е необразовано, бедно, мизерно. Нали ние сме добре?

Кризата се е случила, когато сме игнорирали системните проблеми на здравната система, лекарските шашми, уронването на доверието в лекарите, отношението към пациента. Кризата се е случила, когато смирено сме дали по 50 лв. на сестрите, за да се грижат за обездвижената ни баба или дядо, вместо да наддадем вой до Бога, че заслужаваме нормален живот и уважение.

Кризата се е случила, когато сме позволили на медиите да правят сензация и шоу, вместо журналистика.

Кризата се е случила, когато сме простили на политиците си пренебрежението към собствения им избирател.

Кризата се е случила, когато сме убеждавали децата си да ходят на училище, докато ни слушат как говорим с други родители, че в училище не учат кой знае какво, но да го завършат и да се махат оттам, да се уредят някъде и да си живеят живота. За какво ни е тая биология, физика, химия, психология и логика, етика и право… Пък и те учителите, горките, нископлатени и уморени, въобще не ги интересува и така или иначе не преподават, така че на децата да им е интересно, нали?

Кризата се е случила, когато сме правили демокрация без гражданско образование, без да се замислим за историята и генезиса на държавата.

Когато сме давали права без задължения, когато сме се задоволявали с клишета и сме позволявали на други да изпразват думите от смисъла им.

Въпросът не е дали и колко човека ще се ваксинират и в какво вярват хората, защото същите неща са се говорили и ще се говорят, вече забравени достатъчно добре, че да изглеждат като новост. Ще трябва да се научим да живеем с несправедливостта на предодвратимата смърт, защото вината за нея е колективна.

Във времена на екстремен индивидуализъм, пандемията ни припомня, че зависим едни от други. Че глупавият, бедният, богатият и умният в крайна сметка живеят в един споделен свят и във всеки един момент зависят един от друг. Зависят, защото природата не познава справедливост, а работи според установени правила и закони, които отдавна не спазваме, защото си въобразяваме, че сме над тях.

И така, числата ви, фактите ви, медиите ви нямат значение, защото за тях те са числата ви, фактите ви, медиите ви. И отдавна сме предали доверието си взаимно, защото всеки е гледал себе си и сега изведнъж сме изправени възмутени пред стар навик, все едно го виждаме за първи път. И остава да се презираме едни други, докато едните живеят, а другите умират. Стригана е!

Истинският въпрос е ще допуснем ли следващо поколение да порасне в суеверие и назадничаво мислене? Ще позволим ли и следващо поколение да бърка импулсите на страха и гнева с бунта и свободата?

Когато бурята утихне и преброим телата, ще оставим ли здравната система да върви постарому? Ще оставим ли образователната система да произвежда норма по квота, а не качество?

На какво ще учим децата си? Ще ремонтираме ли апартамента, буквално и преносно, оставяйки боклуците на площадката отпред? Ще се интересуваме ли от това, което се случва извън прага ни? Ще забравим ли, че разчитаме един на друг взаимно?

Ще пропуснем ли отново най-важната ваксина – тази срещу безразличието за случващото се в собственото ни общество?

Защото е важно тя да се постави рано и навреме.

Последствията, виждате, са страшни.

2 Comments

  1. Моля поправете правописната грешка: пише се подплАтен.

    Like

    1. Много Ви благодаря, Соня (ако позволите), за забележката. Оправено е 🙂

      Like

Leave a Comment

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s