Ден на поезията (стихотворение от Валери Петров)

Отдавна не съм писала в блога, но иде цяла по-свободна седмица, та не се знае. Няколко неща стоят и зреят в чернови.

Междувременно ви подарявам едно стихотворение от „Сатирични поеми“ на Валери Петров, прекрасно издание, което любимата Ан Фам ми подари с автограф от автора, макар не с лично посвещение. Честит ден на поезията и първа пролет 🙂

 

Малкият Страх

Пеперуди сини, бели

над градините летели

кацали си по листенцата

и флиртували с цветенцата.

Слънцето в небето ясно

всичко правело прекрасно,

но все пак една от тях

казала си с малък страх:

– Весел е тоз волен полет,

но е къса всяка пролет.

Много променлив е климата,

идват вихрите на зимата.

Я навреме да се скрия

от възможната стихия! –

Да се скрие, но къде?

Ей я, почва да преде,

пуска плюнчица леплива,

в плюнчицата се увива

ту насам и ту натам,

с малко свян и малко срам,

ей я, скрита като в кула,

бръмка вътре във пашкула.

– Ах, че хубаво е тука!

Дъжд не плиска, град не чука.

Аз не съм против хвърченето,

но ще мине и без мене то.

Мога да съм пеперуда,

без да хвъркам като луда! –

Без да хвърка! Би било

не непоправимо зло,

но не минало се време

почнало да ѝ се дреме

и така и не разбрала,

че променяла се цяла,

че очите ѝ красиви

ципици покриват сиви,

че се слепвала устата,

че изчезвали крилата,

че добивала, горката,

нова форма грозновата.

Де са прежните безумия?

Свита като малка мумия,

само във последен миг

тя надала таен вик:

– По тоз път къде ще ида?

Леле мале! Да не би да?…

Да не би да! Да не би да!

Била вече какавида!

Вече непробудно спяла

и в съня таз песен пяла:

– Какавидите не пеят!

Какавидите немеят!

Какавидите не смеят

по човешки да живеят!

– Ясно! – всеки тук ще каже, –

Ясно и преясно даже!

Че е ясно, е добре,

но как можел да се спре

насред път процесът грозен

опакометаморфозен?

И след половин година

сред зелената градина

от пашкула изпълзяла

гърчава гадина бяла –

нашата заспала пленница

била станала гъсеница!

А гъсенишкият вид

с апетит е знаменит

и сред пърхането прелестно

скърцане се чуло челюстно…

Гледат пъстри пеперуди,

всякоя се чудом чуди:

Кой е пъпките изял?

Кой – оголил храста цял?

Кой изпасал е цветенцата?

Кой надупчил е листенцата?

Тъй се чудят и се маят

и не знаят и не знаят,

че таз грозна поразия

сторила е не стихия,

не промяната на климата

и не вихъра на зимата,

а една, една от тях,

почнала със малък страх.

Jeremy Lishner, Unsplash

Заглавна снимка: Meg Jerrard, Unsplash

Leave a Comment

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s