За българина и чужбината интимно: Афоризми.

Българинът в чужбина е прост.
Но също така и се е взел много насериозно, защото има добра работа и прави повече пари в Европата или Америката.

Българските студенти и академици целуват за#ници в западни университети.
Освен когато постигнат нещо голямо и се разпишат в историята – тогава са наши хора, гордост.

Българите в чужбина са безродници.
Но когато българчета от Париж, Ню Йорк или Берлин рецитират български стихотворения и танцуват в носии, тогава са наши деца. Ако се окаже, че са генийчета – също.
Другите не ни вълнуват.

Българчетата, родени в чужбина, са ко&eлета на жени и мъже, предали родината. Не ги признаваме.
Как може детето ви да не знае български?

Българите в чужбина са предатели.
Освен като пращат пари.
Затова и не трябва да гласуват.
Какво като плащат данъци и имат някакъв си там принос към икономиката?

Всички българи в чужбина са идиоти.
Но са виновни за изтичането на мозъци от България, най-интелигентните са избягали и затова сме на такова дередже.

Нека младите, интелигентните да се върнат от чужбина, да ни оправят.
Но да ни оправят отнякъде другаде, не от гражданския и неправителствен сектор, защото там са еврогейове, толерасти и джендъри.
Те какво, мислят си, че като са се прибрали от чужбина и могат да ни казват на нас тук как да живеем?

Независимо какво правят за и във връзка с България българите в и от чужбина, много по-важно е физически да сме в България. Истинският българин си хвърля боклука в Искърското дефиле, не в Гранд Каньон. Истинският патриот цака българската система, не чуждите.

Българите в чужбина презират българите в чужбина, защото последните са много тъпи. Първите не са.

Българите в чужбина също така презират всичко българско, но се разплакват при вида на сирене в саламура и лютеница.

Докато сме на темата за яденето, по-хубава храна от българската няма. 
Но в България ни хранят само с боклуци. 
На Запад всичко е пластмасово, най-вече доматите. 
Но западняците ядат по-качествена храна от нас и ЕС ни цака. 

А като захванахме за яденето, да кажем и за историята – българите в чужбина предават завета на българщината, на бащите на нацията. 
Нищо, че бащите на нацията са се изучили в чужбина и са били активни европейски граждани.
Това не го учим в училище.
Или го учим, ама сме го забравили. 

Да бъдеш българин в чужбина е саможертва, подвиг. 

Да бъдеш българин в България е саможертва, подвиг. 

България може да се обича само от чужбина.

България може да се обича само от България.

Българите са компетентни по повечето въпроси за чужбина. Ние знаем как трябва да станат нещата.

Но нека чужбината да не ни се меси във вътрешните работи, много благодарим. Те не знаят как трябва да станат нещата.

С дипломата си за инженер българинът отива в чужбина да мие чинии. Същевременно българинът отива в чужбина на лесното, ние знаем как е.

Абе лесничко си е в чужбината.
Но аз не мога да си представя да живея извън България, да се конкурирам с чужденци, не знам нито един език, тези хора са ми чужди, как ще се оправям?

И в България си е лесничко.
Но аз не мога да си представя да живея в България, да се конкурирам с мутри и калинки, да се сблъсквам ежедневно с несправедливостта и немарливостта на управлението, тези хора са ми чужди, как ще се оправям?

Българите в чужбина имат друго светоусещане и ежедневие.
Но те знаят точно как трябва да живеят българите в България. И понеже последните са много прости (макар че към този момент вече се объркахме съвсем кой точно е най-прост и кой е по-малко прост), те с удоволствие ще им го проповядват.

Българите в България имат друго светоусещане и ежедневие.
Но тях изобщо не ги интересуват добрите примери от другаде, не, мерси. И понеже българите в чужбина са много прости (освен в случаите, когато не са прости, защото излизат на сцена с българското флагче) те с удоволствие ще осмеят всеки техен опит за дискусия.

Интелектуалците, останали да живеят в България, не са истински български интелектуалци.

Интелектуалците, отишли да живеят в чужбина, не са истински български интелектуалци.

Всъщност български интелектуалци няма.
Но ние мразим всички български интелектуалци.

А ако не дай си Боже има проблем – тогава не е ясно къде са българските интелектуалци, които трябва да подкрепят разрешаването му.

Всъщност, направо не ми ги споменавай тия интелектуалци.
Всички в управлението са тъпи.
Но па тая жълтопаветна градска десница и тая либерастка младеж, изучила се по чужбина, тя ли ще ни оправи?
Аз си искам някой човек от народа…


И така до безкрай. Авторката не отговаря за читатели, оперирани от чувство за хумор 🙂 Всички коментари са вдъхновени от живия живот, чути и прочетени нейде из агорите на българщина̀та.

Текстът – подобно на повечето дискусии за българите в чужбина и за българите и чужбина въобще – е вдъхновен от изборите.

И макар родната политика рядко да оставя въздух за сатира – защото реалността е твърде болезнена, за да се смеем – има и такива случаи.

Послепис: Да бъдем добри един към друг, въпреки различията. От всичко останало печелят лошите.

 

Снимка: David Peterson from Pixabay 

3 Comments

  1. Ква е па̀ таа снимка от някъф не-българин? Как смее да колажира така? Че у без пари?

    Like

Leave a Reply to Дончо Cancel reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s