На читателя, който и да си

С интернет пораснахме горе-долу заедно. В пети клас, когато получих първия си компютър, ICQ точно губеше популярност в полза на Skype, а най-голямата дилема беше какъв аватар да си избереш и какъв статус да напишеш в балончето. Бях сред малкото деца, решили да пишат на кирилица и то с „БДС“ подребда. В препубертетския ми мозък това захрани чувство на морално превъзходство над връстниците, защото от родителите чувах, че компютрите ще направят децата неграмотни с тази „шльокавица“ (по-късно, когато започнах да уча история и още по-късно с историята на комуникациите разбрах, че всеки нов медиум вдъхва у родителите страх от оглупяването на отрочетата им). Когато изкарах отлична оценка на матурата по БЕЛ, вярвах, че причината е в БДС писането и спазването на нормите в чатрумите. Сега, когато съм забравила над половината правила, а редакторката ми Ан Фам и коректорката Павлина Върбанова ми скриват шапката всяка седмица, не съм толкова самоуверена.

Защо ви занимавам с всичкото това? Макар отдавна да нямам моралното превъзходство на тийн годините, често го виждам във виртуалното пространство. Преди известно време една дама бе определила изключителната адв. Мария Шаркова като глупава, защото последната била направила правописна грешка в някакъв пост – това автоматично обезцени всички други постижения и експертност. А тази сутрин непознат за мен потребител категорично каза, че умишлено съм подвела читателите в материал, свързан с конспирациите. Нямаше и да разбера, ако други познати не ми бяха обърнали внимание. Но ситуацията ми даде повод за размисли, които споделям тук. 

Нещо във виртуалното пространство сваля определени бариери на добрия тон и възпитание, които иначе имаме на живо – защото се съмнявам, че епитетите, агресивното иронизиране и откровено заяждане биха били толкова изобилни и със същата злост, както онлайн. Противно на всичко всъщност вярвам, че повечето хора са свестни и това ми убеждение се потвърждава всеки път, когато реша да се разходя из реалния свят и да говоря с хора, вместо с аватари. Но липсата на такива граници онлайн в комбинация с реактивността на пространството водят до неприятни ситуации.

Първа молба към читателя: Когато нещо провокира реакция, нека тя бъде претворена в умерена забележка, която да бъде покана за разговор.

Критикуваният обаче също се поддава на тази взривоопасна комбинация и това води до бързото, често почти автоматично заклеймяване на ядосания читател като „трол“, до отговор на заяждането със заяждане, до високомерно игнориране или до най-непонятната за мен стъпка: блокиране на критичния глас. Аз съм се възпитала да го приемам по обратния начин – ако някой е прочел нещо, което съм написала и му е направило впечатление достатъчно, че да коментира, съм длъжна поне да го изслушам. Защото в крайна сметка пишещият човек е такъв, когато има читатели. И не можем да изискваме от читателя да ни харесва и да бъде винаги съгласен с нас.

Втора молба към читателя: Нека първо винаги предполагаме човешка грешка, а не мащабно съзаклятие.

Но в крайна сметка пишещият човек е точно това – човек. И като всеки човек той също прави грешки. Един от най-ценните съвети, който съм получавала в отношенията си с хората, е винаги да предположа некомпетентност, невнимание или недоглеждане, преди да поставя себе си в центъра на света и да крещя: „Несправедливост!“, приемайки го лично. В процеса на писането, който – в добрия си вид – често включва работа с множество източници, правилно цитиране, превеждане, редакция и коректура, понякога дори три-четири чифта очи не виждат избождаща окото грешка. Тук ролята на внимателния читател е изключително важна и ценна. Именно затова повечето добри медии имат механизъм за нанасяне на корекции, които се отбелязват или в началото, или в края на статията.

Разбира се, другата крайност е немарливата работа да се оправдава с „и аз съм човек, и аз греша“, но мисля, че разумният човек вижда нюансите. Идеята, че ако не получим готов, съвършен продукт, значи някой ни цака, е криворазбран идеализъм: писането е колкото индивидуален, колкото и колективен процес, в който се учим да работим с различни страни, които имат различни роли. И дори няма да споменавам, че поради липсата на средства и ресурси много редакции нямат дори редактор, а дори на най-добрите журналисти често се налага да бъдат и преводачи, и редактори, и коректори едновременно.

Трета молба към читателя: Нека се обръщаме един към друг директно, да коментираме труда си открито и без заобиколки.

Повечето добри медии имат и форма за контакт с редакцията, а най-добрите публикуват и читателски писма с различни, добре аргументирани гледни точки. Винаги призовавам читатели да ми пишат на joanna@toest.bg или в която и да е социална мрежа, защото обратната връзка е важна, а конструктивната критика – дори по-важна от комплиментите. Щом дори в науката се водят разгорещени дебати, в които има повече от един поглед над даден проблем, значи не може да искаме от света да бъде черно-бял и да се чува само нашата гледна точка. Именно този принцип е в основата на вече опорочените от медиите „две гледни точки“: не равнопоставяне на доброто и злото, а откриване на различни, добре уплътнени разнообразни становища, от които всъщност е изтъкан животът – защото сме прекалено сложни, за да влизаме в калъпи.

В случай че нещо ви избоде очите в статия, правилният (според мен) начин да му се обърне внимание е: с обръщение директно към автора, с разбираеми аргументи, почиващи на факти и с едно наум, че може би авторът, проучвал и работил по темата, има и би могъл да предостави информация, която не е влязла в материала и дава още повече контекст.

За съжаление повечето медии имат ограничение откъм знаци, което не позволява пространно потапяне в темата и винаги има не един нюанс, който остава неописан. Покриването на всички аспекти е физически невъзможно – дори в научен труд. Затова имаме и свръх-специализация. От друга страна не можем и въобще да не пишем за определени феномени и по определени теми, защото са твърде сложни и многопластови – трябва да се търси златна среда. А това е трудно.

Друг вариант за критика е писмо до редакцията, а както в случая с разгневения читател от днес – ако става въпрос за труд, цитиран от журналиста, директно към авторите на въпросното изследване. Хамалските подмятания, саркастичните картинки, поставянето на думи в устата на другия и логическите грешки при обосноваването не са аргументи, нито критика (макар че съм огромен фен на memes, когато са направени добре, но това е друга тема) – те са реакция. И дори да сте прави, надали ще успеете да го докажете по този начин. Нещо повече – подобно поведение издава безсилие в аргументацията. Много по-лесно е да заклеймим някого, отколкото внимателно да изградим силна контра-аргументация. Същото важи и за позицията на „обидения“ автор, който окачествява всяка критика като тролене.

Четвърта молба към читателя: Не е необходимо несъгласието и критиката да бъдат равносилни на обиди.

Не само в България, а и изобщо, винаги сме имали проблем с изкуството на добрия спор. Политиката е емоционален, не рационален процес и смея да твърдя, че същото важи за новините. Добре документирана е склонността ни да четем съдържание, което угажда на възгледите ни, да търсим такова съдържание и да запомняме такова съдържание. И когато тези възгледи са подложени на критика, това никак не ни харесва – независимо за колко рационални се имаме. Да не говорим, че когато си втълпим, че дадено нещо е така, много трудно някой може да промени мнението ни. Това важи за всички ни – пишещи и четящи. И само с осъзнатост за човешките си „бъгове“ и механизми можем да ги държим под контрол, поне мъничко. Но дори когато не се получи – не е необходимо да изпадаме в низост. Отсреща все пак стоят хора, които също като нас имат своите грижи, емоции и са личности. Личността заслужава базово уважение – дори онлайн. В безизходното положение, в която желанието за разговор се сблъсква с желание за конфронтация, мълчанието е най-доброто решение (една лична спекулация, от опит – дали е спор, или свада става ясно на третия коментар 🙂 ).

Между другото позицията на автора е сложна. Той често присъства в публичното пространство с името и биографията си, както и с експертността, която има. Не същото важи за повечето коментиращи, а едно от правилата на добрия разговор е страните да бъдат равнопоставени – както като знания, така и като чисто човешка позиция. Така авторът често става мишена, вместо събеседник. Това затруднява адекватната реакция. Моята практика е при забележка от читател винаги да търся редакторско мнение или поне гледната точка на още един-двама колеги.

Пета молба към читателя: Да не забравя, че е една от двете активни страни в процеса на писане.

С оглед на цялата тази ситуация ми се стори добра идея да споделя размишленията и опита си за връзката читател-автор и автор-читател, както и малко контекст от кухнята на писането. Все пак – нека не забравяме златното правило на интернет и комуникациите въобще: ако някой е решил да ви разбере или тълкува погрешно и изкривено, той или тя със сигурност ще го направи, независимо колко се обяснявате – това важи както за коментиращи, така и за пишещи 🙂 Не забравяйте, че реакциите на един човек винаги говорят повече за самия него, отколкото за ответника.

Продължавайте да пишете на авторите, които харесвате, с всички забележки, които имате – по-добрите ще го оценят, а останалите нямат значение.

Давайте възможност на читателя за разговор, независимо как започва – важно е как продължава и приключва, а това зависи от вас.

Всички трябва много да внимаваме с моралното превъзходство. И с граматическо-пунктуационното 🙂 И най-вече да прощаваме на другите, че са просто хора и грешат. Нали знаете, клишето – никой не е съвършен. Най-малко пишещата.

Благодаря за отделеното време и до скоро!

P.S. След публикация: И да не забравите да четете най-критично авторите, които харесвате, точно защото ги харесвате. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s